Византия, 625 – 690 г. Павел е един от най-видните лекари през

Византия, 625 – 690 година

Павел е един от най-видните лекари през византийския интервал. Учи медицина в Александрия, Египет, а също по този начин се среща и с арабска медицина при пътуванията си до Близкия изток.

Той написа „ Epitomes iatrikes biblia hepta “, състоящ се от седем книги по разнообразни тематики, в това число хигиена и токсикология, комбинирайки работата на Хипократ и Гален с нови медицински процедури, като каутеризация (обгаряне на тъкан с електричество или химично вещество). Текстовете му имат мощно въздействие и остават като общоприетоо управление за медицина и хирургия в продължение на 800 години.

Испания, 936 – 1013 година

Широко определян за „ бащата на актуалната хирургия “, ак-Захрауи е най-големият хирург на ислямската златна епоха. Приблизително през 1000 година той приключва своята 30-томна илюстрирана здравна енциклопедия „ Ал-Тасриф “, предопределена за студенти по медицина. Документирайки съвсем 50-годишния си медицински опит, наред с други тематики, той разисква човешката анатомия и патологията на болесттите. Трудът му има въздействие върху развиването както на ислямската, по този начин и на европейската медицина и хирургия, като остава общоприет учебник в медицинските университети в продължение на 500 години. Освен мощната си енциклопедия, ак-Захрауи вкарва към 200 нови хирургически принадлежности в средновековния свят.

Византия, 1083 – 1153 година

Византийската принцеса Анна Комнина учи медицина от ранна възраст като в последна сметка си основава известност на добър доктор. Баща й, император Алексий I, я назначава отпред на огромна болница, както и на сиропиталище в столицата Константинопол. Докато е в тази роля, се счита, че тя лекува хиляди пациенти и става известна и с това, че преподава медицина в разнообразни други лечебни заведения. Интересното е, че Комнина се смята за специалист по подагра и персонално лекува татко си, когато той страдаше от заболяването.

Персия, 980 – 1037 година

Редовно посочван като един от най-значимите лекари на ислямския златен век, Авицена написа стотици творби, доста от които са отдадени на медицината. Най-известната му е енциклопедията „ The Canon O Medicine “, която остава в приложимост до 17 век като един от най-авторитетните и известни медицински учебници в света. Авицена е повлиян от работата на гръцкия доктор Гален, както и от персийските и индийските медикаменти. Въпреки че по-голямата част от методите му към този момент са развенчани от актуалната здравна просвета, Авицена дава огромна изясненост в области като анатомията и симптоматиката и постоянно се определя като създател на превантивната медицина.

Испания, 1094 – 1162 година

Ибн Зур е считан за най-известния доктор на мюсюлманска Испания. Роден в семейство на лекари, той от ранна възраст се образова в тайните на медицината и се среща с творбите на Хипократ и Гален с помощ от татко си, който го кара да постави клетвата на Хипократ. Най-изявената му творба е „ Китаб ал-Тайси “, в която се концентрира върху клиничните описания и диагностиката на болесттите – по искане на съвременника му Аверроес, с цел да служи като сателит на „ Колигет “, неговата здравната енциклопедия. Известен също с въвеждането на тестовете върху животни за оценка на нови медицински процедури, работата на Ибн Зур способства доста за развиването на хирургията в средновековния свят.

Германия, 1098 – 1179 година

Хилдегард е бенедиктинска монахиня, която е известна с холистичния си метод на лекуване и с билковите си медикаменти. Тя е създател на девет тома „ Physcia “ и пет тома „ Causae et Curae “, които заедно обгръщат редица тематики, в това число човешката физиология, лечебните свойства на растенията и билковите лекувания. Въпреки че остава незнайно къде тъкмо Хилдегард учи медицина, нейните текстове допускат, че е осведомена с националната медицина, арабската медицина и работата на Гален.

Испания, 1135 – 1204 година

За първи път изложен на медицина, до момента в който живее в Мароко от 1160 до 1165 година, репутацията на Маймонид като врач му донася място като велможа доктор на египетския султан Саладин. Повлиян от гръцката и арабската медицина, дружно със личния си опит, Маймонид написа минимум 10 медицински трактата, в които се разискват положения като астма и пневмония. На неговата работа се приписва разпространяването на медицински знания измежду еврейската общественост през Средновековието.

Сирия, 1213 – 1288 година

Ибн ал-Нафис прави едно от най-големите медицински открития в средновековния свят, когато вярно разказва белодробната циркулация, където кръвта се движи от дясната страна към лявата страна на сърцето през белите дробове. Това опонира на обичайно възприетия мироглед на Гален, при който кръвта се просмуква от дясната към лявата камера през стените на камерата – на европейските учени ще им трябват още 3 века, с цел да потвърдят, че Ибн ал-Нафис е прав. Той също по този начин предсказва съществуването на коронарни и капилярни циркулации, 400 години преди те да бъдат открити, доказвайки, че е доктор надалеч надминал своето време.

Испания, 1126 – 1198 година

Авероес, доктор в двора на краля Алмохад, се популяризира поради проницателността и познанията си в региона на медицината. Той основава редица медицински писания, най-важният от които е първият му, енциклопедията „ Книга на общите положения в медицината “, която написа през 1162 година Също известна с латинското си име „ Colliget “, тя е разграничена на седем книги, които разискват редица тематики, в това число анатомия, хигиена и терапия. „ Colliget “ се концентрира върху теоретичните основи на медицината и обобщава работата на Гален, спечелвайки самопризнание на Авероес в латинския медицински свят.

Франция, 1300 – 1368 година

След като учи медицина в Монпелие, Париж и Болоня, Шолиак практикува като доктор в Лион и служи като персонален хирург на трима папи от папството на Авиньон. Той написа „ Chirurgia Magna “, в която разисква разнообразни медицински лекувания и хирургични процедури, значително повлияни от работата на Гален. „ Chirurgia Magna “ бързо се трансформира в един от най-важните учебници по хирургия в средновековния свят и остава подобен съвсем 400 години.